Фактори, които могат да повлияят дали някой изрича лъжа, според изследователи на измама

Бележка на редактора:  Възгледите, изразени в този коментар, са единствено на създателя. CNN показва работата на , съдействие сред публицисти и учени за даване на новинарски разбори и мнения. Съдържанието се създава само от The Conversation.

Известни случаи на хипотетична неистина не престават да преобладават в новинарския цикъл. Синът на президента Джо Байдън, Хънтър Байдън, беше признат за отговорен в неистина върху държавен формуляр докато е купувал револвер. Твърди се, че републиканският представител Джордж Сантос е излъгал по доста способи, в това число донори посредством трета страна, с цел да злоупотребява със събраните средства. Рапърът Offset призна, че е излъгал в Instagram за това, че жена му Карди Би е изневерила.

Има редица променливи, които разграничават тези случаи. Едната е публиката: надлежно държавното управление без лице, съответни донори и милиони онлайн почитатели. Друг е носителят, употребен за предаване на хипотетичната неистина: посредством бюрократичен формуляр, посредством медиатори и посредством обществените медии.

Различия като тези карат откриватели като мен да се чудят какви фактори въздействат върху изричането на неистини. Личната връзка усилва или понижава вероятността да се придържаме към истината? По-разпространени ли са лъжите в текст или имейл, в сравнение с по телефона или персонално?

Нововъзникващо тяло от емпирични проучвания се пробва да отговори на тези въпроси и някои от откритията са изненадващи. Те също държат уроци - по какъв начин да мислите за областите от живота си, в които може да сте по-склонни да изричате неистини, както и за това къде да бъдете най-предпазливи, като се доверявате на това, което другите споделят. Като неотдавнашен шеф на The Honesty Project и създател на „ Honesty: The Philosophy and Psychology of a Neglected Virtue “, аз съм изключително заинтригуван от това дали множеството хора са склонни да бъдат почтени или не.

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ:

Определяне на честотата на лъжите

Повечето проучвания за лъжата изискват от участниците да рапортуват сами за държанието си на неистина, да речем през последния ден или седмица. (Дали можете да се доверите на лъжците, с цел да кажат истината за лъжата е различен въпрос.)

Класическото проучване на честотата на лъжата е извършено от психолога Бела ДеПауло в средата на 90-те години. Той се концентрира върху взаимоотношенията лице в лице и употребява група студенти и друга група доброволци от общността към Университета на Вирджиния. Членовете на общността средно лъжат по една неистина дневно, до момента в който студентите приблизително по две неистини дневно. Този резултат се трансформира в пример в региона на проучването на честността и оказа помощ да се стигне до догатката измежду доста откриватели, че лъжата е нещо всекидневно.

Но междинните стойности не разказват индивидите. Възможно е всеки човек в групата да изрича една или две неистини дневно. Но също по този начин е допустимо някои хора да лъжат ненаситно, а други да лъжат доста рядко.

Във авторитетно изследване от 2010 година този втори сюжет в действителност е това, което откривателят на връзките от Мичиганския държавен университет Ким Серота и неговите сътрудници откриха. От 1000 американски участници, 59,9% настояват, че не са изрекли нито една неистина през последните 24 часа. От тези, които са признали, че са лъгали, множеството са споделили, че са споделили доста малко неистини. Участниците оповестяват за общо 1646 неистини, само че половината от тях идват от единствено 5,3% от участниците.

Този общ модел в данните е повторен няколко пъти. Лъжата нормално е рядка, с изключение на при положение на дребна група чести лъжци.

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ:

Средата има ли значение?

Възможно ли е лъжата да зачести при разнообразни условия? Какво ще стане, в случай че не обмисляте просто взаимоотношенията лице в лице, само че въведете известно разстояние посредством връзка посредством текст, имейл или телефон?

Изследванията демонстрират, че медията няма огромно значение. Например, изследване от 2014 година на откривателя по връзки от Северозападния университет Madeline Smith и нейните сътрудници откри, че когато участниците са били помолени да погледнат своите 30 последни текстови известия, 23% споделят, че няма лъжливи текстове. За останалата част от групата голямото болшинство сподели, че 10% или по-малко от техните текстове съдържат неистини.

Скорошно проучване на Дейвид Марковиц от Университета на Орегон сполучливо възпроизвежда по-ранни открития, които сравняват степента на неистина благодарение на разнообразни технологии. Лъжите са по-често срещани в текстови известия, по телефона или в имейл? Въз основа на данни от изследване на 205 участници, Марковиц откри, че приблизително хората изричат ​​1,08 неистини дневно, само че още веднъж с разпределението на лъжите, накриво от някои чести лъжци.

Не единствено че процентите са относително ниски, само че и разликите в честотата, с която се изричат ​​лъжи посредством другите медии, не са огромни. Все отново може да е изненадващо да открием, че, да речем, лъжата във видео чат е по-често срещана от лъжата лице в лице, като лъжата по имейл е минимум евентуална.

Няколко фактора може да играят роля. Възможността за запис наподобява лимитира лъжите – може би знанието, че връзката оставя запис, поражда терзания по отношение на разкриването и прави лъжата по-малко привлекателна. Изглежда, че синхронът също има значение. Много неистини се случват в разгара на момента, тъй че има смисъл, когато има закъснение в връзката, както при имейла, лъжата ще намалее.

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ:

Публиката трансформира ли нещата?

В допълнение към носителя има ли някаква разлика предопределеният адресат на евентуална неистина?

Първоначално може да си помислите, че хората са по-склонни да лъжат непознати, в сравнение с другари и семейство, поради безличността на взаимоотношението в единия случай и връзките на грижа и угриженост в другия. Но нещата са малко по-сложни.

В своята класическа работа ДеПауло откри, че хората са склонни да описват това, което тя назова „ ежедневни неистини “ по-често на непознати, в сравнение с членове на фамилията. За да използваме нейните образци, това са по-малки неистини като „ Казах й (че) нейните мъфини са най-хубавите в миналото “ и „ Преувеличих какъв брой скърбя, че закъснях “. Например, ДеПауло и нейната колежка Дебора Каши оповестиха, че участниците в едно от техните изследвания са излъгали по-малко от един път на 10 обществени взаимодействия със съпрузи и деца.

Когато обаче се стигна до съществени неистини за неща като афери или пострадвания, да вземем за пример, моделът се обърна. Сега 53% от сериозните неистини са били към близки партньори в участниците в общността на изследването, а делът скочи до 72,7% сред